България излиза бавно от кризата. Факт. Последните две години всички се бяхме вторачили в отрицателните неща, които ни се случиха. Свитото потребление, лошите кредити, частни съдебни изпълнители и множество драми в чисто човешки план. Това бяха обективни неща, които в комбинация със субективни медии, анализатори, експерти придобиха библейски мащаби. Но нима всичко свързано с кризата е толкова лошо!? Освен клишето, че китайският йероглиф за криза означава възможност, нищо друго положително ли не открива никой в България!?

Сега след като прогнозите за фалит на банки в България, за падане на валутен борд, за газова война, за валутна война, за търговска война (наистина не мога да изброя множеството „сигурни” опасения за страната), всички сме се вторачили в износа ни. Странното е, че не го обсъждаме като положителна новина, а по-скоро като нещо лошо което тепърва ще се развие, или в най-добрият случай, като мимолетно преживяване, което няма да донесе положителен ефекти, но и ще стане по-лошо, защото дава фалшива надежда. Това е нещо което кара повечето „професионалисти”  да сипят опасения, предупреждения, да не правят нищо или да коментират  „лесните за коментар” външните пазари, за които мненията не са толкова поляризирани.

Преди да започне финансовата криза, страната беше в странно благоденствие, каращо всички да се чувстваме щастливи. Нямаше безработица, което беше положителен ефект. Имахме нереформирани публични финанси и ниска данъчна система. Силен приток на ПЧИ, които за съжаление беше вкаран в недвижимите имоти, отрасъл без добавена стойност. В страна в която има 7млн. „бизнесмени” няма как да очакваме да се развива производство. Бумът на строителството, беше прекалено удобен на нашата икономика. Лесно достъпното и евтино кредитиране в комбинацията с доста на брой реститути, чакащи най-накрая своя звезден час беше официалният катализатор на икономиката ни. Имаше и неофициален такъв, като изключително „професионален” и „сложен” бизнес с ДДС. Мащаба за страната ни на този данъчен отрасъл беше огромен, и извършван от хора без икономически ценз, които освен в спекулата с имоти, май за друго не можеха да се сетят. Жизненоважно условие е наличието на джип, купен с данъчен кредит, облечени в черно бодигарди, Верту, и любовница чалга певачка. От една страна имаме лесни кредити раздавани по поискване, от друга силен паричен инвеститорски интерес от страна на държавата (сектора ДДС, корупционни практики с лицензи, разрешителни, концесии и т.н. и т.н.). Всичките тези сиви, черни или бели парични потоци, увеличиха потреблението и докараха вноса на притеснителни нива на външно търговското ни салдо. След хубавия обяд, винаги идва момент да се плати сметката. Причината в случая няма значение, дали ще е заради световна криза, или заради национален проблем, неминуемо щеше да дойде момента, в които щяхме да се озовем в подобно положение, дали заради балона в недвижимите имоти, заради лоши кредити, дефицит, резултата щеше да е подобен. Сега ако се опитаме да си представим, че за момент нашата икономика беше структурирана по по-различен начин и повечето пари от последните години бяха вкарани в производство, и бизнес кредити не бяха теглени за покупка на офис сгради и молове, може би щяхме да видим доста по-бързо, а защо не и по-категорично излизане от кризата. Не казвам, че щеше да е по-лесно, но към този момент дружествата, които щяха да работят за износ щяха да са повече, щяхме да имаме повече компании, които да задоволяват вътрешното търсене, съответно по-малко безработица. Публичните ни финанси останаха нереформирани, но поне обществото заговори за реформи в здравната, пенсионната и административната система,  Кризата по пътя на естествения подбор, затвори неефективни отрасли, фирми, и най-важното промени бизнес модела на страната ни. От тази гледна точка, в момента наблюдаваме края на лечението на един много болен човек, и опитите му за първо ставане от леглото. Основата на която ще се наложи да стъпим сега, е много по-твърда и средата много по-здравословна, отколкото беше в началото на второто хилядолетие. В този контекст тук се намират положителните новини. Отрицателните, са свързани с всички очаквания и опити за възраждане на предишният ни модел на растеж. Коментари от рода, че докато това не се случи няма да се оправим, са меко казано неуместни. Високите нива на лихвите и лошите кредити в известен смисъл са в резултат на точно тази погрешна политика. А къде бяха тези финансови експерти, които сега се тюхкат за износа, когато се раздаваха кредити под път и над път, и всеки втори българин беше строителен предприемач!?