При стартирането на ново движение, било то възходящо или низходящо, обикновено цялата инвестиционна общност се заема да прогнозира, да анализира и да очаква.

Тезите, които тя защитава, се опаковат в статистически данни, обвързват се с примери от историята, включват се геополитици и социолози, предизвикват някакъв интерес ... и нещата си продължават по старому.

Проблемът е, че дори и спомените избледняват. А ако не избледняват, поне всеки се опитва да забрави изказванията, защото те най-често са грешни.

Ако трябва да разгледаме принципите за инвестиционния процес, то можем да откроим два такива.

Единият е обективен, този който ни предоставя данните за обработка – статистика, отчети, проучвания и т.н. Вторият е следствие на всичко това – т.нар. субективен, или манипулативен аспект. Тук се включват всички анализи, прогнози, презентации, очаквания, теории, симпатии и т.н.

Интересното е, че при първия няма нюанси, там всичко е черно на бяло, за сметка на това при вторият, нещата се развихрят, откриват се всевъзможни корелации, недостатъци и предимства. При ситуации с мислещи участници, възприятието им за света винаги е изкривено и е изпълнено с пристрастия.

Проблемът е, че точно тези изкривени възприятия могат да повлияят на ситуацията, към която се отнасят, защото погрешните виждания водят до неуместни решения. Това е основата на всеки балон. Когато сме изправени пред различни инвестиционни алтернативи, ние прибягваме до различни методи на опростяване: обобщаване, правила за взимане на решения, метафори, легенди или морални възприятия.

Тези вътрешни тълкувания започват собствен живот, като допълнително усложняват ситуацията. И стигаме до момента, в който самите участници на пазара започват да влияят на БФБ с решенията, които взимат, показвайки отношението към икономическата обстановка и състоянието на дадена компания.

Твърдението на Дейвид Хюм, че разумът е роб на страстите намира доказателството във всяка една борсова сесия, във всяко едно кътче на света.

Обективната информация никога не може да осигури напълно достатъчно знание, което да служи като база за решение. От друга страна, инвестирайки, ние променяме оценката за дадено дружество, но не сме застраховани от разминаване между нашите действия и постигнатите резултати.

Подобно явление наблюдаваме и на БФБ.

След като един път преценихме, че родната борса изостана от всички подобни пазари, процеси и явления, ние предприехме действия, които поради ниската ни ликвидност и липсата на акции в портфейлите ни, докара цените до нива, които не сме свикнали да виждаме в последните години и предизвиква естествената реакция на общността, която в случая вече говори за корекция, а някои дори за дълбока такава.

Ако всички взимахме своите решения на базата на обективната информация, ако не бяхме хора, а роботи, можеше и да се случи корекция след подобен ръст за толкова малък период. Ако бяхме лишени от чувства, то със сигурност пазарът щеше да бъде ефективен, което би означавало че той има тенденция към равновесие и само външни шокове могат да причинят отклоненията.

Но понеже борсовите цени никога не отразяват обективно информацията за компаниите и икономическата обстановка, те винаги изкривяват основните принципи, пречупвайки ги през нашите собствени виждания и желания, стигаме до извода, че освен данните за дружествата, винаги трябва да се взима под внимание и настроението на множеството.

То надува балон, когато цените вече не кореспондират с реалността. И когато взимаме инвестиционно решение трябва да вземем предвид и настроенията и очакванията на обществото.

Причината, поради която петролът преди кризата беше ударил 150 долара за барел, е същата, която караше цената на златото доскоро да превзема връх след връх. Историята е давала много доказателствата за факта, че отношението на обществото към даден актив може и да го срине, но и да го направи най-скъпия на света.

В момента оптимизмът навлиза на пазара, а с него и нови участници, нови увеличения на капитала и нови дружества. Това, че на някого му се струва, че малцината останали участници на БФБ са се ентусиазирали и вече имаме нужда от корекция, защото износът вече е демонстрирал чудеса от храброст и виждаш ли повече няма накъде, не означава нищо.

Не означава нищо поради факта, че с възвръщането на оптимизма се възвръща и доверието и в пазара, и в колективните инвестиционни схеми, което ще доведе и до завръщане както и на позабравените лица, така и на някои „новодомци”. Това ще даде отражение в увеличаване на системите за индивидуална търговия на БФБ.

Охлаждане на ръста на индекса ще стане, но не на базата на прекалено много собственици и силно предлагане на акции, а поради бъдещите увеличения на капитала, които неминуемо ще настъпят, а така също и на предстоящи IPO-та, предполагам към края на годината.

Харесва ли или не, справедливо или не, настроенията са положителни вече и у нас, и трендът е ясен.

Прогнози за ръст или такива за корекции са малко по-надеждни от печелившите стратегии за „Тото 6 от 46”. Вероятността да се случат винаги е 50:50. А след края на този период съм сигурен, че ще има много експерти, които ще ни обяснят как и защо е станало.

www.borsite.net