С наближаването на лятото оборотите и страстите на БФБ затихват.  Вече се появиха и обичайните за борсата ни коментари за лятна летаргия и почивка.  От началото на годината импулса, на които се радвахме като на предвестник за край на кризата, отслабва все повече и повече. Естествен е и въпроса, дали търгуваните компании не са вече атрактивни или дали инвеститорите са недоволни от развитието на икономиката ни, или пък случващото се е не е резултат от няколко фактора.

Отговора е прозаичен и скучен. Свърши ни горивото. Липса на свеж ресурс. Постигнатият в последните месеци борсов ръст беше придружен и от леко увеличение на оборотите. Ако през последните две-три години, на БФБ имаше определено количество пари търгувани от най-верните фенове на борсата ни (спекуланти инвеститори, фондове и банки), в последното полугодие бяхме свидетели на леко повишение на този ресурс, които се отрази и на нивата на индексите ни. За съжаление всичко това стигна до възможният максимум за този момент и навлязохме в етапа на буксуването и лекото спускане по склона. За да продължи този интерес се изисква доверие в системата, интерес или дори надежда. В сегашната ситуация всичко това е синоним на думичката „пари“.

Свежите ресурси, които са така търсени в последните години могат да се появят или по вътрешна или външна линия. Депозитите в страната надвишават 26 млрд.лв., но за да потекат отново под формата на инвестиции, трябва да паднат лихвените проценти. За да се случи това, първо трябва да видим успокоение в ръста на лошите кредити, и намаляването им в последствие. Лошите кредите пък са функция на непрофесионално свършената работа на банковият сектор или изкривяването на пазарната ситуация в последните години. Ако имаше закон за фалит на физическите лица в България, кредитните институции щяха да са много внимателни на кой какъв кредит отпускат. В момента ако не можете да изплащате заема си, попадате сред длъжниците и банката прибира ипотекираният ви имот. Това не ви освобождава обаче от задължението, ако домът ви не покрива заетата от вас сума. Физическото лице става длъжник до момента в които не изплатите цялата сума. Това е непознат казус за развитите държави, поради факта че редуцира или премахва пазарният риск за заемодателя, т.е. липсата му, понижава вниманието му и се отразява на качеството на работният процес. Резултата е налице. Над 20% са лошите или преструктурирани кредити от раздадените досега. Това се отразява в цената на заетия капитал и таксите за обслужване от страна на банковия сектор, което води да високата депозитна база и ниските нива на инвестиция в икономиката ни, при равни други условия. Обръщането на този процес и завръщането към нормалното му състояние ще отнеме време. Още повече време ще отнеме преливането на този ресурс към алтернативни форми на спестяване и инвестиране. 

Рисковете пред световната икономика са свързани със политически нестабилната Северна Африка, дълговото бреме в Европа, щатският икономика, инфлация, катастрофата в Япония. Това са факторите, които предопределят апетита за риск на чуждестранните инвеститори

По линия на външните инвестиции, България трябва да се конкурира с останалият свят, като се опитва да направи средата за бизнес по-привлекателна и благоприятна. Наред с вътрешните ни проблеми, като замръзналото потребление (отново в следствие от високите лихви), ние трябва да се справяме с предизвикателството да сме в непопулярен регион като Балканите, и да имаме извънредно недисциплиниран и непослушен съсед като Гърция. Но във всяка криза, изникват и възможности. Мисля че, в случая стартирането на приватизационна програма в съседката ни за 65 млрд. евро, е шанс за региона да се появи на карта на чуждите инвеститори. Случайно или не, това като период съвпада със планираната продажба на Булгартабак холдинг, енергийните ни дружества, както и приватизацията на БФБ. Тези събития ще бъдат основните акценти до края на годината на борсовият ни оператор и наред с дивидентна политика на компаниите, ще са факторите които ще привличат интереса на търгуващите.