През изминалият век, Ерих Мария Ремарк написа своя роман “Време да се живее и време да се мре”. Може би няма по-силно и по-актуално заглавие, което да подхожда на всяко време и на всяка епоха. Едва ли е имало и миг, който човечеството да не определя като жизненоважен за развитието му, като време разделно. Надали ние правим подобно изключение. В изминалите години на криза, като че ли отвсякъде ни беше напомняно и повтаряно, че няма безплатен обяд,  че всяко нещо си има цена...дори и времето, може би най-много времето. Но колко ли струва то и как се определя цената му!?

Наближават избори и политиците пренесоха своята битка на всички фронтове. Имената им се замесиха в конспиративни теории, според която десните лидери на Европа отказват да се срещнат с френският претендент-социалист Оланд. Освен обичайното разделение на десни и леви, в последни дни те демонстрират своето разделение и на полето на икономиката. ПЕС излъчи своя “Тройка” в сянка, която веднага започна да съветва Гърция. Стихна се дотам, че Ивайло Калфин ще предоставя консултации на южната ни съседка, като представител на европейската левица. Излишно е да споменавам, че концепцията на новите спасители е коренно противоположна на досегашната. Вместо пестене, реформи и либерализация на пазара, се предлагат стимули и социални придобивки. Откъде пари за тях не става ясно. Още по-неясно става как това ще реши дълговите проблеми на Гърция.

Когато имаме огромно количество дълг в частният сектор, то той може да изчезне единствено чрез болезненото лечение на фалита и неговите последици. Така се е случвало в историята неведнъж, ще го наблюдаваме и в бъдеще. Може би не така често, както се е случвало преди. Иска ми се да кажа, че това е така, защото хората са станали по-умни, но това не е истина. Те просто са по-взискателни и  прага на поносимост, както и правата, а и възможностите им са различни от тези на нашите предци от например 1929г. Например, населението на Гърция осъзнава, че има проблем, но не желае да приеме предписаното лекарство и настоява за различно третиране.

Друг проблем е времетраенето на процеса на един “здравословен” фалит в системата. Самоизцеряването обикновено протича дълго и болезнено. А това  г-да политиците не искат да се случва. Те допускат страдание само от първата до третата година на техният мандат. Затова правят “дълговият” фокус. Изключително лесен и едновременно с това сложен трик. Лесен е, защото всеки може да го направи, майсторството е като те хванат да не те съдят, и по-важното да не ти се сърдят. Сърдитите не гласуват.

Номера е следния: взимаш дълга на частният сектор и го прехвърляш на плещите на държавата. И понеже никой не може да бъде Худини и не може да изчезне, то той ще бъде поет от данъкоплатците. За зла участ, няма как да се изпари. След време икономиката набира сили, безработицата намалява и плащането на въпросната операция от редовия гражданин минава по-безболезнено. Предимството на този фокус е, че като период е по-бърз и не е толкова тежък за населението. Има само един проблем – не е справедлив.

Гърция не може да направи този трик, защото фокусника е болен, т.е. държавата е задлъжняла. Този, които е последната инстанция и трябва да спасява, де факто е фалирал. Това го виждат и европейските лидери, затова наблюдаваме и промяна в поведението им. Вече призивите им за солидарност не са толкова силни, а поредните  им условия за отпускане на нова помощ нарастват, както като количество, така също и като изисквания. Думата фалит беше използвана от доста политици, новото е че се говори и за напускане на Еврозоната. Дори мистериозният доклад на Института за международни финанси (IIF)  и спомената в него цифра от един трилион евро щети, не доведе до положителенен за Гърция ефект, както и промяна в отношението на Европа.  Страната е фалирала и пазарите отдавна го калкулираха, театъра който наблюдаваме цели да даде време на Испания и Италия.

Лекарствата, на които европейските лидери залагат  за решаване на дълговата криза са намаляване на задлъжнялостта на държавите, реформи и ефективност в публичните разходи. Проблема е, че за да дадат плодове подобни мерки изискват време, нещо което наред с ликвидноста липсваше в икономиката на Старият континент. Време обаче нямаше и на сцената се появи Супер-Марио, който наля допинг във финансовите артерии и реши тази липса. Така заветното успокояване на пазарите и избягването на рецесия можеше да се случи, ако не беше Гърция и поредната и заплаха от фалит.

Ситуацията е деликатна. От една страна всяко наливане на средства в южната икономика е безрезултатно. От друга страна обаче, положението в Испания и Италия е повече от деликатно, и никой няма нужда от банкрут в Европа. Единственото решение е да се поддържа пациента в будна кома.

Пазарите знаят, че Гърция е във фалит, те просто залагат на това кога ще бъде потвърдено официално. А колкото до това, че подобно събитие ще бъде началото на всеобща катастрофа, надали това ще се случи. “Тайминг-а” за такова известие ще бъде много внимателно подбран, и последствията най-вероятно доста по-леки. Макар, че надали можем да наречем нещо леко, което погълна толкова средства в последните години. Лукса обаче, да си платиш за избор на момент за фалит, никога не е бил евтин. Времето е най-ценният актив.