Какво прави една държава империя!? Как точно тя се превръща в един от най-силните икономически играчи в даден регион, континент или в целия свят!?

Ако се обърнем към историята, причините това да се случи са различни. Естествено, те зависят от развитието на световната икономика, политика, а и на самата народопсихологията на човечеството през вековете. В по-ранните етапи от нашето развитие най-важно е било географското положение, и то основно като защита от чуждо нашествие. Да си разположен на търговски коридор е страхотно за търговията, но и крие рискове от това да бъдеш изместен или управляван от други. Типичен пример за това е България, като за разлика от нея труднодостъпната Британия е нямала подобни притеснения и станала империя.

Наличието на ресурси е от важно значение и от това се възползва Германия по време на индустриализацията на световната икономика. Преди това тя е била разделена на малки графства и държави, често пъти под управлението на Австро-Унгария, Русия, Франция и дори Испания.

С напредването на икономическите отношения, иновациите, създаването на нови отрасли и бизнеси, се оказва че към гореизброените причини се прибавят и нови такива. Законовата уредба в една държава, как тя защитава частната собственост, отношенията между търговските агенти, доколко тя оставя пазара да определя цената на даден продукт или се опитва да му влияе, което неминуемо разваля баланса в системата... Начините и за противодействане на картели,  силата на синдикатите и мобилността на работната ръка. Отношението на населението към частната собственост.

Една от най-важните причини за силата на една нация е образованието. Ако по време на първите стъпки на капитализма основно значение се е придавало на парите, то сега капитала е самият човек. Ако държавата успява да  привлича най-добрите световни умове да завършат своето образование в нейните университети,  то включването им в последствие в местната икономика оказва все по-силен ефект.

САЩ са държавата, която се доближава най-близко до гореописаният модел. Едва ли някой би оспорвал това. Не става въпрос за идеология или за симпатия. Поради тази причина, когато там се спука жилищният балон и бе поразен финансовият сектор, останалия свят веднага потъна в криза.

“Когато САЩ кихнат, светът хваща грип”

Затова е и нормално първите сигнали за край на продължилата с години икономическа нестабилност да се появят отвъд океана. Някои от тях са вече и факт. Когато говорим за икономиката с най-голямо портебление, трябва да имаме в предвид, че безработицата, жилищният сектор и  потребителските разходи са от основно значение. През последната година и половина безработицата се понижи с повече от процент и то на фона на ръст в производителността на труда с 3%.

Цената на недвижимите имоти все още търси дъно, като на пазара циркулират слухове за възможен интерес от страна на финансовите акули от Уол Стрийт (основно Голдман Сакс и Сити), които виждали подценен актив. Дали това е истина, времето ще покаже.

Потребителските разходи демонстрират ръст, които се отразява и на резултатите на щатските компании.

От изброените индикатори можем да кажем, че данните които идват от пазара на труда, вече говорят за един положителен тренд, нещо което все още е не виждаме от жилищният сектор, където се радваме на единични колебливи сигнали, редуващи се с лоши. Подобна картина наблюдавахме и при безработицата година по-рано.

Един от основните недостатъци на САЩ е нейната задлъжнялост.

На таблицата се вижда ясно размера, а и ръстът на щатския дълг в последните пет години, когато започнаха големите “количествени улеснения”, наливане на капитал в огромни компании, които не могат да фалират, гарантиране на дългове и т.н и т.н.

Всички тези фокуси, извършени от администрацията в САЩ, доведоха до прехвърляне на задлъжнялостта от частният в държавният сектор. Това стана за сметката на данъкоплатците. Част от нея се пое и от останалият свят под формата на инфлация.

Но това доведе и до натрупването на рекордните 1.24 трлн. долара кеш в щатските компании. С изключение на Apple, която има 97.6 млрд. долара кеш и никакви задължения, общата сума остава относително непроменена на ниво от 1.15 трлн. долара, въпреки че приходите и паричните потоци са нараснали до рекордно ниво, според Moody’s. Компаниите с рейтинг A3, или по-висок, са имали 594.3 млрд. долара долара.

Най-големите нефинансови компании в САЩ са поддържали сериозни счетоводни баланси през миналата година на фона на неувереното икономическо възстановяване на САЩ и на опитите за овладяване на дълговата криза в Европа. Компаниите са увеличи капиталовите разходи, дивидентите, обратното изкупуване на акции и разходите за придобивания, дори и след като отчетоха рекордни приходи от 10.4 трлн. долара и парични потоци от дейността в размер на 1.3 трлн. долара, според Moody’s.

Компаниите са продали деноминиран в щатска валута дълг за 1.1 трлн. долара през миналата година, привлечени от рекордно ниските лихви, показват данни на Bloomberg.

Капиталовите разходи са се увеличили до 714 млрд. долара, което е най-високото им ниво от 2008 г. Разходите за придобиване са били в размер на 329 млрд. долара, докато плащането на дивидент е нараснало до 284 млрд. долара а средствата за обратно изкупуване са се увеличили до 194 млрд. долара.

В следствие на добрите данни, ралито на щатската борса продължава. Все повече инвеститори очакват корекция, и тя най-вероятно скоро ще се случи.  Но гледайки подобряващите се макро индикатори, резултатите на компаниите,  както и отложените инвестиции и придобивания за в бъдещ период, седящи под формата на кеш в балансите им, то по-скоро тренда и очакванията са положителни. Трябва да отбележим, че всичко това се случва на фона на дългова криза в Европа, и най-вероятно “твърдо приземяване” в Китай (никой досега не е виждал “меко” такова в световната история, само призиви за него), което създава усещането за слабо влияние на тези процеси в САЩ. Дали страната възвръща образа си на световна сила, времето ще покаже. Но на този етап, като икономическа дестинация, тя няма алтернатива…а другите империи са в доста осакатен вид.