В дните на Криза, капиталът изчезна от България и се превърна в оскъдна стока. Толкова оскъдна, че последните пет  години прекарахме в неговото търсене и използваме липсата му за извинение за икономическото ни положение, за ниската ликвидност на борсата ни, за неспособността на държавата ни да възпроизведе реформи, или просто за нормалното функциониране на нормални процеси и практики, които са факт в ЕС.

В последната седмица се оказа, че няма пари и за Горубсо Мадан, както и за заплати на работещите там.  Странното в случая, е че става въпрос за дружество, което работи в сфера,  в която търсенето в световен мащаб се е увеличило в последните години, както и цените на продуктите, които то произвежда. Няма пари…. Дежурното извинение…. Използва се, като някаква мантра, която едва ли не обяснява и решава абсолютно всички проблеми. Странното или нормалното, е че става въпрос за поредният мажоритар, чиято бизнес практика се основава на точно на неговата перманентна  липса на средства. Има и период обаче, когато пари е имало бол и той се превръща в данъкоплатец на годината, чрез странна схема на прихващане на дължима сума и финансов инженеринг. В крайна сметка пари май има, но само когато влизаш във взаимоотношения с държавата.

В последните дни ситуацията намери решение, и то се състои със смяната на концесионера Валентин Захариев със Николай Вълканов. В следствие на това се реши един огромен социален проблем със заплатите на миньорите и те получиха полагаемите им пари. Това наистина е успех, защото никой не заслужава да работи и да не получава заплащане за това, както и е недопустимо собственик за се финансира за сметка на заплатите на своите служители. Проблема е, че новият собственик, който по принцип седи встрани от медиите, все пак в последните години попадна под прожекторите на публичността. Той е бивш мениджър на Мултигруп, както и човека платил огромният и странен хонорар на философа Ахмед Доган..Срамни петна в биографията на всеки уважаващ себе си мениджър. Не обвинявам конкретно, които и да е от тези двама господа. Обвинявам политическата класа, която ги създаде и която ги използва за хонорари, бонуси или поемане на вина и отговорност, когато се наложи. Обвинявам средата ни, която го допуска и която намира подобни взаимотношения за задължителни, ако искаш да постигнеш успех. Европа не се дели на две скорости, дели се на общества, които приемат подобни практики за нормални, и такива които не го правят.

Очевидно е, че в България има липса на капитал. Още по-очевидно е че имаме страхотна нужда от  мениджъри, които не са се отъркали в политическата класа. Мечтая за деня, в който даден човек ще застане начело на даден бизнес и той няма да бъде известен заради отношенията си с даден лидер на партия, партийни пристрастия, или с това че плаща хонорари на лица свързани с управлението на държавата. Не искам да давам присъди, просто се надявам че ще дойде ден, когато за да си съставим мнение за новоназначените ни мениджъри, ще можем да използваме само CV–то им.