“Mexican Standoff” е термин, който използваме, за да опишем ситуация на конфликт между трима или повече опоненти. Това не е типичния дуел, при който първият изстрел или нападениe дават предимство. Непридвимостта идва от факта, че докато опонент “А” атакува опонент “Б”, то участник “С” има възможността да се разправи с победителя. Тук внезапното нападение не е печеливша тактика и поради тази причина никой не иска да е първият, предприел действие.

Често пъти терминът се е използвал в политиката, за да илюстрира битката за надмощие между Съветския съюз и САЩ, и то по-специално по време на Кубинската криза през 1962.

В днешно време “Mexican Standoff” се свързва със “спагети уестърн” жанра,  особено любим похват на Куентин Тарантино, който във всеки свой проект поставя героите си именно в такава ситуация. В “Безславните копилета” такава е известната сцена в кръчмата, където английски разузнавач е разкрит от офицер на Гестапо и трима от героите са насочили пистолети един срещу друг под масата. Както може да се очаква, следва масово меле, при коeто оцелява само един от посетителите. Сцената продължава с влизането в поредната ситуация между оцелелия немски войник Макс и героя на Брад Пит - американския сержант Алдо Рейн. Тарантино не спира дотук. В последвалия диалог двамата участници коментират как са се озовали в Mexican Standoff, като изброяват подробно нейните характеристики.

Според мен този термин описва изминалата година на БФБ. След дълъг период на неглижиране и подценяване, в последните месеци имаше акт на отрезвяване и реална оценка на случващото се. Това, разбира се, беше вследствие на много фактори.

На първо място международните пазари се стабилизираха. САЩ показаха бавен, но сравнително постоянен спад на безработицата. През последните години банките бяха заети да подобравят балансите, като отчетите за последното тримесечие показват, че те си “разчистиха бюрата”, след като платиха последните обезщетения относно ипотечната криза и върнаха правителствените заеми. Жилищният пазар се стабилизира и вече предизвиква интереса на инвеститорите.

В Европа, след като стана ясно, че никоя държава няма да бъде оставена да фалира, пазарите се успокоиха. Цената на финансиране  на Испания и Италия се понижи до приемливи нива. Ирландия и Португалия се завърнаха на финансовите пазари, а закъснелите реформи в Гърция започнаха да дават резултат.

Всичко това си пролича и по лицата на участниците на срещата в Давос, като освен общото приповдигнато настроение се чуха за първи път и някои дори “агресивни” изказвания. В предаването на CNN “Quest means business” Ричард Куест направи обзор на случващото се и анкета на поканените на тема „Къде рискът е по-голям – в Европа или в САЩ”!? Отговорите бяха предимно в полза на стария континент, като повечето анкетирани направиха уговорката, че рискът вече е в едни разумни граници, като реформите, разбира се, трябва да продължат.

Нека не забравяме, че освен стабилиразирането на световната икономика, през изминалата година България най-накрая получи своето жадувано меджународно признание при емитирането на новия си външен дълг. Цената на финансиране беше оценка за постигнатото. И понеже знаем, че никой не е пророк особено в собствената си родина, това ни даде знак, че явно нещата не са толкова зле.

Спадът на лихвите по депозитите и кредитите в банковата система, както и този на лошите кредити, опитът за намиране на дъно при жилищния пазар, повишеният интерес от чуждестранни инвеститори към земеделската земя, всички тези фактори  оказват косвено влияние върху апетита за риск на българския инвеститор.

Адсици-те за земеделска земя бяха хит на БФБ през изминалата година, но мисля, че през тази няма да се представят толкова убедително на фона останалите сини чипове. Според мен, освен добрата перспектива пред сектора, те бяха допълнително напомпани и от новопридобилия си статут на активи-убежища. Сравнявам представянето им с това на технологичните компании в САЩ. По времето на кризисния период те и постоянно подобряващите им се резултати предизвикаха интерес, но така също за това повлия и негативното очакване от представянето на останалата част от компаниите на капиталовите пазари. Виждаме, че с нарастването на апетита за риск, цените на двата актива остават встрани от всеобщото въодушевление, като някои от тях дори бяха наказани от инвеститорите.

Всичко това ни довежда до началото на тази година, когато участниците на БФБ бяха вече убедени, че има доста подценени позиции и почти бяха склонни да рискуват, липсваше им само малко увереност. С две думи, всички тръпнехме в очакване кога и кой ще възпроизведе първият изстрел. Типична “Mexican Standoff”!

Известният руски режисьор Станиславски казва, че ако една пушка се появи на сцената в първо действие, то до края на пиесата тя трябва да стреля.

Е, очевидно оръжие не липсва, и май първият изстрел е вече възпроизведен. Въпросът е кога ще чуем канонада.

www.borsite.net