„Бяхме някъде около Барстоу, на ръба на пустинята... когато дрогата започна да ни хваща. Сетих се да кажа нещо като: Чувствам се малко лекомислен. Може би ти ще караш. Изведнъж чух ужасен рев навсякъде около нас... „

В книгата на Хърбърт Томпсън „Страх и омраза в Лас Вегас“ главният герой Раул Дюк, спортен журналист и начинаещ писател пътува с ексцентричния си адвокат д-р Гонзо към сърцето на "американската мечта" Лас Вегас. Тяхната луксозна лимузина е претъпкана с наркотици и психостимуланти, които влизат в употреба при първа възможност. Героите се потапят в една халюциативна реалност, бягайки от кошмара на всекидневието в света на неизживените си фантазии. Пристрастеността към различни субстанции има все по-различни форми и видове...

Преди няколко дена Дау Джоунс покори върха си от 18300 пункта за първи път. Прочетох няколко коментара от различни анализатори, брокери на ценни книжа или портфолио мениджъри, които работеха в различни части на света. В Азия еуфорията беше предизвикана от категоричната победа на Шиндзо Абе в Япония и неговата програма „Абеномика“, която е основана на множество стимули за икономиката. Изборът му предвещаваше нови фискални стимули и независимо от проблемите в държавата на изгряващото слънце пазара нарастна с над 4% за една сесия, очаквайки количествени улеснения, фискални стимули или бог знае какво.

В Европа проблемите на банковата система в Италия или Германия, Брексит и неизвестността след него, задлъжнялостта, Гърция, Испания, Португалия...всичко това изчезна и беше заменено от надеждата за понижение на лихвените проценти във Великобритания, а защо не и от нови стимули от страна на Драги.

Мненията на представителите на капиталовата индустрия са най-различни, но очакването за евтини пари е всеобщо и всеобхватно.

В САЩ ликуваха не толкова заради данните за новооткритите работни места, а по-скоро заради усещането че Фед няма да повиши лихвите тази година.

Без значение от събитията, от случилото се или от това, което предстои...пазарите искат и се вълнуват единствено от стимулите на централните банкери, който се превърнаха в главни действащи лица на десетилетието. Досега действията им са довели със сигурност до ръст на активите и не толкова сигурно да намаление на безработицата в САЩ. В Европа съдейки до последните нива на индексите май  и с това не могат да се похвалят. Върхът на безсилието им може да се илюстрира с безбройните изказвания на Драги, че стимулите печелят време на политическата класа, коeто тя трябва да използва прокарвайки структурни реформи. Това е така, но от друга страна да очакваш от точно тази класа реформи във времена, когато популистите са яхнали вълната на народното недоволство е лекомислено.

Мисля, че графиката най-ясно демонстрира сегашното положение на пазарите и ролята на количествените улеснения. Корпоративните печалби и нивото на БВП остават доста под нивото на S&P, който Фед с неговите количествени улеснения изстреля до небесата. Коефицента P/E, който измерва съотношението на печалбата на компанията към нейната борсова цена е на историческо високо ниво от 24,87.

Лично за мене ръстовете на пазарите по света изглеждат нелогични на фона на нерешените геополитически проблеми, анемичния глобален растеж, проблемите в банковата система в Италия, на Дойче Банк, и на всеобщата политика на количествено задлъжняване приета от политическата класа.

Според мен към момента най-големият проблем на централните банкери не е неефективността на тяхната полика, а пристрастеността към нея както от тяхна страна, така и от страна на пазарите. Поради това, считам че за инвеститорите единствено, което има значение е кога и с колко ще бъде подпомогнат пазара, като не мисля че и това ще продължи дълго. Считам че, сме близко до момента в който банкерите нямат полезен ход. Например ако Фед вдигне лихвите, то индексите ще обърнат посоката надолу поради „хероинов“ глад за стимули.

Ако не ги повиши посоката пак ще е надолу, защото това ще бъде разчетено като действие продиктувано от страх за състоянието на икономиката.

Мечо Пух казваше „колкото повече, толкова повече“. Очевидно детския герой е първообраза на мечтания централен банкер.

Раул Дюк, героят на Томпсън от „Страх и омраза в Лас Вегас“, описва наркотичното си състояние със следните думи: „Имаше лудост във всяка една посока, във всяка една минута. Можеш да видиш искри навсякъде. Имаше едно фантастично универсално усещане, че каквото и да направим, сме прави и че ние винаги печелим. “