Месец септември символизира началото на есента, събирането на реколтата, жътвата и узрелите плодове на майката природа. През този месец настъпва есенното равноденствие, денят и нощта се изравняват. Той е своеобразен символ на баланса между лятото и зимата, светлината и мрака, материята и духа. В древността, началото на римският календар се отбелязвало с настъпването на пролетта и месец март.  

Отразява и края на летните отпуски и завръщането ни на работните места заредени с енергия и нови идеи, надежди или страхове.

Поета Гео Милев пише в поемата си „Септември“:

„ Всичко писано от философи, поети –

ще се сбъдне! –

Без бог! без господар! Септември ще бъде май. “

Ще ми са да мога да кажа, че и всичко написано от портфолио мениджъри и анализатори ще се сбъдне, но както споделя Бенджамин Греъм, ние не можем да прогнозираме пазара, а само нашето поведение спрямо него. Септември ще бъде май и наистина е така, ако съдим отново по обзетите ни терзания и опасения, а именно политиката на Фед, и евентуалната промяна ни лихвите в САЩ.

Бил Грос в септемврийското си писмо до клиентите си обсъжда трепетите си по голфа, отношението на жена му към спорта и разбира се политиката на централната банка.  Според него добрият играч на голф трябва да отдели доста време за да усъвършенства уменията си, като според него Джанет Йелън е постигнала такова ниво и талант в играта...на манипулиране на пазарите и това добавя той не е жестоко обвинение. „Всъщност Йелън и други централни банкери биха се признали за виновни над чаша питие в Джаксън Хол или на друго събитие на доктори по икономика, изгубили пътя си“.

Един от основните проблеми според легендарният инвеститор е, че „капитализмът, почти логично е, не може да функционира добре с доходност на нулеви или отрицателни нива. Облигации с отрицателна доходност за 11 трлн. долара не са активи – те са пасиви. Отчетете това, г-жо Йелън, в целта ви за цената на активите“.

Грос често критикува поддържането на толкова ниски лихвени проценти и казва, че инвеститорите ще започнат да плащат за последствията. В свое писмо от юли той съветва клиентите си да избягват както акции, така и облигации, и да инвестират в злато и други материални активи. Акциите и облигациите до голяма степен се търгуваха без изменение през август.

В края на обръщението си към инвеститорите си той отбелязва, че проблема на Касандра (злополучата пророчица от „Илиада“) и на хора като него е че правейки мрачни предсказания те могат да бъдат сравнени със разваления часовник, който два пъти в денонощието показва точно време, но „часовникът тиктака заради високия глобален дълг и остарелите парични и фискални политики, които нанасят вреди, вместо да лекуват реалните икономики“.

Дали е прав легендарният портфолио мениджър ще покаже времето, но очакванията за една по-дълбока корекция се увеличават. В последната седмица към тях се присъедини и автора на бестселъра „Богат татко, беден татко“ Робърт Кийосаки. Според него „светът е на ръба на пропаста в момента. Ние никога не сме били в това положение. Ако в момента спестявате средства, когато лихвите са нулеви или негативни, то тогава трябва да сте луди. Ако сте дългосрочен инвеститор на капиталовите пазари, където няма връзка между цените на акции и реалността, то отново трябва да сте луди“.

И все пак, дали положението е толкова лошо и рисково, както го рисуват Сорос, Грос, та дори и популярен автор като Кийосаки или това са поредните мениджъри попаднали в капана на Касандра?!

Съществува прекомерен политически риск по света, нещо с което не сме се сблъсквали в последните 30 години. Оперираме в среда на негативни лихви, който не подпомагат реалната икономика, а стимулират цените на активите. Имаме анемичен глобален растеж и висока задлъжнялост.

Положението не е розово, но историята ни е показала че за всеки клас активи има и добри, и лоши времена. Поне веднъж в живота ни сме свидетели и на катастрофални условия за поне един от класовете. Знаейки това можем да да конструираме собственото си портфолио така че, теглото на отделните активи да се  променя в зависимост от очакванията на пазара за представянето на икономиката. Решението не е в избирането на отделни компании, а избор на инструменти, който да се представят добре в една несигурна среда, балансирайки ги в зависимост от тяхната волатилност и нашата прогноза за бъдещите икономически условия.

Има два универсални принципа от които зависи цената и доходността на различните активи:

 1. Различните класове активи дългосрочно генерират по-висока доходност от паричните средства.

 2. Цените на активите зависят от очакванията за бъдещото състояние на икономиката.

Нека не се опитваме да прогнозираме представянето на отделна компания или сектор, което граничи с ясновидството, особено в краткосрочен етап. По-разумно е да се опитаме да разберем дали световната икономика ще функционира в условията на растеж или липсата му, на инфлацията или дефлация, според който да балансираме активите в нашият портфейл.

Легендарният инвеститор Джон Темпълтън казва, че бичият пазар се ражда от песимизма, расте от скептицизма на участниците на пазара, съзрява от техния оптимизъм и умира задушен от еуфория.

Смятам, че може би за първи път сме в последната фаза и то без излишна еуфория. Причината е посочена ясно от Бил Грос, защото пазара е в лапите на централните банкери. Той е манипулиран от тях, това го плаши, но и някак си му харесва. Расте, но плахо, без щастие...Под диктовката на ЦБ сме в края на най-дългия, но безрадостен бичи тренд.

Започнах размишленията си с Гео Милев, но смятам да завърша с текст от песента на Боб Дилън „В този страшен ден“, с което искам да подчертая че всеки един инвеститор, трябва да е готов за всички сезони, за всякакви времена...:

“Пред рая щом стоиш
в ръка с часовник спрял,
не питай за часа -
съвсем си закъснял.
Във оня страшен ден
бъди далеч от мен!”

www.borsite.net