В края на миналата седмица излязоха тримесечните данни за развитието на българската икономика. Изненади нямаше, освен може би високият ръст на БВП – 2,5%, спрямо първото тримесечие за 2010.  Положителното е, че това се случва вече четири тримесечия подред, което говори за стабилност на процеса и устойчив растеж. Лошото е, че това не се случва със скоростта, която бихме искали да видим. Резултатите надхвърлиха очакваният на повечето анализатори, които се движиха между 1,5%-2%. От изнесените данни от НСИ, се вижда че износа продължава да е локомотива на държавата ни в момента, като вътрешното потребление остава свито. Той нараства с  22,2%, докато потреблението и инвестициите са спаднали съответно с 2.1 и 2.7%.  Инвестициите в нови мощности и капитал се свиват с 10,8%. Това отразява нагласата и на бизнеса относно ситуацията у нас. Във Варна пък министърът на икономиката Трайчо Трайков, коментира: "Ако продължим по същия начин, ще постигнем оптимистичните прогнози за икономически ръст през тази година, те се движат между 2 и 3.6 процента." Според Трайков бизнесът излиза от кризата, защото именно той е този, който тегли икономиката напред.

България продължава да седи много добре на макрониво, като нивото на задлъжнялост е едно от най-ниските в Европа.

Отчетите на дружествата, търгувани на БФБ потвърдиха очакванията за подобряване на резултатите им.

Извода, които се налага от данните на НСИ за тримесечието, както и резултатите на публичните компании, показват подобряване на икономическото положение в България, като все още има рискове за страната.

Остава въпроса, как това ще се отрази на БФБ?

Родната ни борса, поради ниската си ликвидност остава неподвластна на статистическите и финансови данни, а в същото време е зависима от настроенията на търгуващите, както и от тяхната платежоспособност. Институционалните инвеститори са ангажирани по определени позиции, които често пъти не са интересни за дребните играчи, като по-голямата част от тях са заели пасивна позиция относно БФБ. Друга задача на „активните“ институционали, е поддържането на цената на определени техни вложения, както и интерес от влизане в управление и по-голям контрол върху определени Адсиц-и. В моментната ситуация, едрия и спекулантски капитал са движени от различни мотиви. Докато едните се опитват да получат по-голям контрол в инвестиралите дружества, другите се опитват да се закачат в определени компании, излезли под прожектора на модните тенденции. Така се местят от Трейс груп, на дружествата на Стара планина холд, а след това идва ред на следващото. Не че изброените компании нямат фундамент, просто спекулантите притиснати от липсата на възможности в последните години, се опитват да хванат всеки възможен ръст. Всичко това води до ситуация, в която усещането е че едни и същи пари се наливат от единия джоб в другия на фона на ниска ликвидност.

Липсата на свежи пари и основен проблем, както за икономиката ни, така в частност и за БФБ. Положителното е, че има решения за този проблем. На първо място е повишаване на доверието в системата и оттам падането на лихвите по кредитите, което ще доведе до по-висока кредитна активност и наливане на свежи средства в стопанството. На второ място са чуждестранните инвестиции, за които ние трябва да се борим наред с други държави от нашият калибър. Ускоряването на приватизацията на енергийните дружества, Булгартабак холдинг, а така също и на БФБ, са процеси които ще ни помогнат в това отношение.

Това, че България не е сред страните от Европа, които излизат от кризата на „първа скорост“ не е учудващо. Ние бяхме една от страните, които изпаднаха в рецесия сравнително късно, така че при нас за разлика от развитите държави, това изплуване тепърва започва. Единствено, което можем да направим на макро ниво, са поддържане на  финансовата стабилност при ниски данъци, както е реформи в здравеопазване и несъстоялата се пенсионна реформа.

На БФБ, търпението е основното ни оръжие. След пропадането в последните години с асансьора, сега бавно и уплашено ще се качваме по стълбите.