Очевидна е надвисналата умора на пазарите по света, особено на случващото се в Европа и в частност Гърция, и преминаването на кредитният таван на САЩ.

През миналата година публичният дълг на южната ни съседка достигна 143% от брутния вътрешен продукт (БВП) - най-високото ниво в ЕС. В същото време неефективното събиране на данъците, ширещата се корупция и  нарастващите разходи за заплати допълнително затрудниха икономиката и доведоха до рязък спад на международната конкурентоспособност на страната. Колкото по-дълго Гърция не успява да се върне на световните финансови пазари, толкова повече местните банки ще трябва да ограничават вътрешното кредитиране и това допълнително ще влошава кредитната криза, осакатяваща икономиката. Атина се надяваше да се върне на финансовите пазари през следващата година, когато според настоящите планове тя ще трябва да набере между 25 млрд. и 30 млрд. евро. Като се има предвид, че доходността по двугодишните гръцки облигации наскоро достигна 25%, вероятността за успех на подобен план е почти нищожна. Риска кризата засегнала публичните финанси на южната ни съседка да се пренесе върху банковата система е доста вероятен. Новината около фалита и вече изконсумиран, като ефекта върху българската икономика и в частност БФБ вече до голяма степен е изконсумиран.

Всичко това се случва на фона на достигането от страна на САЩ законово определения лимит за нивото на дълга си от 14,3 трлн. долара, оставяйки на Конгреса 11 седмици, за да го повиши преди да се е стигнало до финансова паника или нова рецесия. Ако лимитът бъде вдигнат, държавният дълг ще достигне 15,5 трлн. в края на септември. Боричкането между демократите и републиканците, допълнително ще докара до волатилност пазарите.

Дали настана време за корекция!?

Най-вероятно да.  Особено на фона на призрака на инфлация и икономическите ограничения, които очакват най-голямата икономика в следващите години. Вече сме свидетели на отдръпването на инвеститорите от пазара на суровини, който беше убежище в последните месеци от печатната машина на САЩ. 

Всички тези опасения, относно дълговата криза в Европа, а защо не и отвъд океана са катализатор на настроенията, които ще накарат инвеститорите да се отдръпнат от големите фондови пазари с очаквания за влизане на по-ниски нива.

Как ще се отрази това на БФБ?

Никак, или едва забележимо. Родната ни борса доказа и на най-големите скептици, че живее собствен живот в собствена микросреда. На оператора ни битуват две настроения. Едното е, че няма хубави компании и че ликвидността е ниска, другото е че малкото ни добри компании са евтини, и че отново ликвидността е ниска. Ниската ликвидност е истината, около която са се обединили и мечки и бикове.  Положителното е, че от това по-зле няма накъде. По-зле, но при добра финансова макрорамка на страната, и при солидни спестявания на населението в банковата система. Минусите са високата цена на кредите, която спъва икономическата активност. Но както по-горе казахме, по-зле от това няма накъде. Вече се виждат първите сигнали на наченки на кредитиране в страната, като очакванията на анализаторите това да се засили към края на годината. Притока от емигрантските пари също се увеличава, като износа на държавата задържа темповете на растеж. Всичко това, но най-вече очакваната приватизация на енергийните дружества и борсовият оператор, тушират негативните външни настроения, като най-голям риск за БФБ продължава да бъде липсата на свежи пари..Положителното е, че по-зле не може да стане, а и има опции този проблем да бъде решен в средносрочен етап. А не става по-зле, защото ние нарисувахме катастрофата и е прегърнахме още преди две години. По-същият начин както нарисувахме и рая, няколко години по-рано. Свръхемоционалното ни народно съзнание обича крайностите и се чувства удобно в тях, затова неволатилността ни изнервя..осанна или разпни го..По-зле не може да бъде J..