Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2009 12:22 - kite trip Бразилия
Автор: underthesun Категория: Забавление   
Прочетен: 2231 Коментари: 2 Гласове:
125



Всеки, които кара кайт мечтае да отиде на места за които е чувал, гледал е филми, или е чел по списанията. Готиното е, че тези места са много и са далече. Дори и да си направиш програма да ги посещаваш два пъти в годината, няма да ти стигне един живот. А пък и едно пътуване се прави и заради самото пътуване. Надали има по-готино чувство от това да заминаваш за някъде, за където си мечтал да отидеш, а може би на моменти и не си вярвал че ще успееш.
Едно от тези места е Lagoa dos Cauipe…само как звучи... не е истина. Всичко започна там, откъдето винаги се почва...на маса естествено. Сезона вече свършваше и наближаваше Коледа, случваше се единия ден да караме кайт, а на другия сноуборд, и след каране се говореше, колко ще е готино да сме сега на некав спот, където е поне 30C и да духа вятър...и от приказка на приказка се почнаха предложения да ходим някъде. 
Отначало гравитирахме около Турция, Гърция после почнахме да бръмчим по континентите, за което помогна и напитките, които поемахме. Континентите за нищо ги нямахме, бяхме навсякаде до момента, в който Цънцара каза Бразилия, на лагуната. Духа постоянно, топло е, без неопрени, и няма вълни, може да скачаш и да въртиш каквото си поискаш. В интерес на истината тва беше предложението. Едни приятели бяха ходили във Виетнам, но всичко вече беше смешно пред Бразилия. Стигнахме единодушно до извода, че всички трипчета започват от Амстердам.
Цънцара накрая намери оферта за 820 EUR, за хотел със закуска и билети, за седмица във Форталеза. Беше просто идеално и групата започна да се формира, интересното беше, че масово хората почнаха да се дърпат и накрая от 10 човека останахме 3. Малко, но за сметка на това много качествени. Аз резервирах хотел в центъра на Амстердам, и в 7.30 хванахме полета за Холандия. Там прекарахме точно 24 часа,  като се оттдадохме на удоволствията, които предлага града. На другия ден на обяд хванахме самолета и започна едно 10часово пътуване към Бразилия, което беше адски уморително.
Пристигнахме във Форталеза към полунощ  и беше много готино усещането за топлина, което почуствахме. В движения започнахме да сваляме сноуборд якетата да вадим джапанки и в един момент се оказах гол до кръстта и къси панталони...Вече бях свободен... настанихме се в хотела и си говорихме до сред нощ, бяхме прекалено възбудени от гледката по пътя, палмите, ношния океан бриза...стаята ни гледаше към океана и беше страхотно. На сутринта станахме супер рано, закусихме обилно и след това си наехме кола. Оказа се Фолксваген Голф, модел които съм сигурен, че може да се види само в Бразилия. Натоварихме се, дъски, кайтове и тръгнахме към Кумбуко. Оказа се на 20 км северно извън града. Това е малко селце на брега на океана, с малки уютни хотелчета и доста приятни хора. Навсякъде се виждаха реклами на кайт училища,  и след поредната такава на училище ICO завихме посока към океана. Цялата база е разположена на брега и се управлява от европейци, като асортимента от крила и дъски - огромен. Учениците не са от местното население, по скоро са от всички крайща на света. Условията са супер, вятър от порядъка на 9-10м/с sideshore (вятъра идва отстрани) и готина, мазна и дълга вълна. За секунди надухме кайтовете, и се насладихме на топлото време, обувайки бордшорти. Бях забравил колко е готино да си ходиш бос на плажа, някак си забравяш в колко материален свят си принуден да живееш и как за най-малкото нещо матрицата те принуждава да влизаш в схеми. Но майната му, за да дойда пак тук сам готов на всичко. Влезнах във водата и изведнъж всички простотии изчезнаха през прозореца. При тоя готин и постоянен вятър, кайта теглеше и реагираше супер бързо на командите. Мазната, шибана вълна просто искаеше да бъде разцепена. Засилвах се и скачах точно от гребена като трамплин. Карахме няколко часа и излязохме на брега да починем... легнахме на хамаците под палмите на бира и просто си мълчахме...всеки с мислите си... или по-точно с мечтите си. Залива беше доста по-голям от тези, които сме виждали в България, с много готина пясъчна ивица.  Пясъка беше супер ситен, като прах и се лепи по тебе. Караха адски много хора по цялата брегова ивица. На най-различна възраст и пол, но предимно спота си беше европейски. След като се размазахме на хамаците дойде време за следобедния сет. Влезнахме на ново в океана и след като опознахме мястото почнахме да си тренираме най-различни трикчета. Готиното беше отсъствието на т.нар. бургаски чоп, което така спъва скоците.  Водата беше доста по-солена от БГ и това ни мореше много. След два часа, след поредния боди дрек излязохме без сили, но адски доволни. Май точната дума беше щастливи... На връщане в колата и тримата се бяхми ухилили и независимо от умората не можеше да млъкнем… Просто трещяхме от кеф. В стаята направихме разбор на деня на по бира и някоя друга цигара. На другия ден трябваше да намерим лагуната, на всяка цена.
Станахме рано и след една обилна закуска оплаквайки се от мускулната треска взехме по една карта на околността и тръгнахме към мечтаното място. Това всъщност се оказа баси изпитанието. Оказа се, че  е пълно с лагуни, които стават за каране и на които доста от местните сърфират. От друга страна пък разгледахме доста от нещата, в крайна сметка достигнахме спота и веднага слезнахме от колата и започнахме обсъждането.... а обсъждането беше по-скоро поток от възклицания и махане с ръчички. Представете си пясъчна ивица от порядъка на 30-тина метра, зад която започва Lagoa dos Gaupe. Тя не е много голяма, на повечето места е дълбока до кръста, сладка вода, паркет....никва вълна. И много кайтове в небето. От едната страна  океан, от другата малко селце, със сгушени между палмите къщурки. В единия край във водата са забодени сламени чадъри, под които хората са налягали във водата, а в другия край започва гора от много дълги палми, между които се стичат рекички. На места е плитко по педя и когато караш кефа е неописуем. Особено от звука на борда. Вятъра е от океана, като няма пориви. Силата му е 10-12м/с, когато пада на 6-8 за местните се води безветрие, а ние го наричахме тежък плътен бургаски вятър, както го нарича един мой приятел. И после с хитра усмивка продължаваше “голямо крило, дълги разходки”. Бургас, морето, голите жени...но да се върна в Бразилия...Готиното е, че можеш да тренираш каквито си искаш трикове. Ако ти падне кайта просто стъпваш на дъното, водата ти е до гърдите и си го вдигаш. Кара се това, което имаш. Видях хвърчила отпреди години модели, на фирми който не бяхме чували. Истината бе, че цялото небе беше в кайтове. Имаше про райдъри, които са ти познати от филмите, както и местни дечица които смазваха всички със триковете и полетите си. И всички бяха усмихнати. Май думата щастливи е по-точна. Разпънахме на една тревичка, в единия край на спота и веднага скочихме вътре. Усещането беше лудо, когато скачаш имаш чуството че си на асансьор, вдигаш се на голяма височина супер мазно, бавно, леко...и така приводняваш. Нещата, които си мъчил с месеци в БГ, там ти стават буквално за ден. Трикове, за който си мислил че още не си готов, след като видиш местното дете да върти с такава лекота, веднага ги пробваш и съответно дърпаш с материала. Независимо от многото кайтове във въздуха, се разминавате без проблем. Има и етика на каране. Ако някой те види, че се готвиш да правиш нещо, ти отстъпва или обръща посоката. Удоволстието да сърфираш на такова място е несравнимо. Появи се едно типче, на което не можеш да определиш възрастта. Имаше тяло на йога, с гола глава, можеше да е както на 50 така и на 70 години. Със едни впити бански и слънчеви очила на скулестото си и изпито лице. На всичкото и отгоре човека караше със седалещен трапец. Гледката си беше като от немски порно филм от миналото, чиито главен герой беше стъпнал здраво на двата бряга, с две думи с неизяснена сексуална ориентация. Тоя пич влизаше първи и излизаше последен от водата, като не пробваше нито един трик или просто скок. Караше като един тролей с бясна скорост. Според мен на ден правеше по 1000 км каране. Първата му работа беше да раздаде правосъдие, като се скара на Цънцара който се мяташе със жълтата си каска, така както само той може. Изкрещял му “Locco”, което значи луд. Но в почивката на брега се заговорихме и се оказа приятен човече. Германец, който от 20 години живее в Бразилия. Беше недоволен от все по-популярния статут на държавата. Разправяше как обикалял из джунглата сам и местните как го посрещали. Сега покрай туризма, започнали да правят бизнес и се изгубил духа. Май всеки европеец обича бедния рай. Иначе беше запознат със нашите локални спотове в Гърция и Турция. Като му казахме откъде сме, по лицето му плъзна хитра усмивчица, погледна 17.5 кв.м. кайт на Цънцара и каза, че това обяснява големия размер на хвърчилото... Истината беше, че в България не духа както трябва.
Редовно бяхме свидетели как сутрин от селото се появяваха като ято пиленца малки момченца с кайтове във въздуха, които явно вдигаха от местния мегдан, влизаха, караха няколко часа и посъщия организиран начин всичките заедно се прибираха. Очевидно беше, че не ходеха на училище, освен ако не бяха в грипна ваканция.
Обядвахме в местната кръчма на брега, където вместо меню ти се поднася една голяма табла с пресни супер непознати за мен риби, една от които беше червена и царски скариди на много добри цени. Малко почивка и отново във водата. Местните явно обичаха това място. Идваха тука с целите си фамили сядаха на масите и гарираха колите си до тях. Номера беше,  че във всяка трошка имаше здрава уредба от която блъскаше поредната ламбада. Ако имаше 20 коли във въздуха звучаха 20 мелодии. И никой не се сърдеше, че съседа му заглушава парчетата. Просто щеше следващия път да инвестира в по-добра уредба. Важно е да има музика и те да си танцуват. Високата температура и това че живееха под екватора изкореняваха наличието на амбиция в тях. Просто са щастливи от тва, което имат и не искат повече. Може би, затова и на нас ни се искаше да караме там докато сме живи и да не правим нищо друго... или по принцип май сме си такива. Това беше нашето място и до края сърфирахме там. Вечер се разхождахме по морската алея ухилени с по един кокосов орех в ръка и много, ама много щастливи. Като погледнеш залива от хотела виждаш много фигури накацали във водата и в първия момент се чудиш какво се случва. После разбираш, че това са сърфисти които чакат вълната независимо от това че се стъмва. Сърфа е религията на Бразилия след футбола, разбира се. Навсякъде се рита, но това не можеше да ме учуди. Учудих са като видях жени да играят на плажа и единствените мъже на терена бяха съдията и вратарите.Зад нашата лагуна се намират най-големите пясъчни дюни в света и трябваше да ги видим. Гледката беше много яка. Сред джунглата изведнъж имаш чувството, че си в Сахара и както винаги на първата дюна беше пълно с малки деца. Доближихме се до тях и видяхме че са си направили от найлони и пръчка малак кайт може би 1-2 квадрата. От термиката той се рееше във въздуха, а малкото кайтистче се мъчеше да прави handle pass, един от сложните трикове. След като се научат да управляват кайта във въздуха, догодина ще са на лагуната. Това обясняваше факта, че всички карат и че го правят много добре. Накрая на престоя ни се разболяхме от преумора....нали сме си българчета и щом сме дали пари и сме на това място ще трябва да се разцепим....и кво да ви кажа хич, ама хич не ни се прибираше. Добре че минахме през Амстердам, та да убием шока от завръщането. Когато разказвам за Бразилия, никога не разказвам за пътуването обратно. И сега няма да направя изключение. Може би не сам се върнал...:)


Тагове:   море,   океан,   туризъм,   лагуна,   Америка,   кайт,


Гласувай:
125



Следващ постинг

1. antone - еххх
07.06.2010 14:53
мечтиии...
дали не е време да се хвана и аз за кайта?!
цитирай
2. loreta13 - .....
17.04.2012 08:39
А може би никога няма да се върнеш !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: underthesun
Категория: Бизнес
Прочетен: 354750
Постинги: 150
Коментари: 70
Гласове: 252
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол